Main menu
  • kniga.png

kazhi-na-valcite-che-sam-u-domaУдивителна книга от поредицата „Препоръчай на най-добрия си приятел“. Продължава темата за художника с особено точна и емоционална интерпретация - дълбоко човешката.

Книга за опознаването на самотата и на човешките взаимоотношения, на видовете любов и нежеланието да я дефинираш точно. Любовта на дете, любовта към дете, тайната любов, изненадващата любов, обичта към куче, книга, музика или коктейл "Вулкан".... Защото любовта не се тълкува, тя се попива с всички сетива, просмуква се, наслоява се като сянка, която те следва неотлъчно. Като глутница вълци.

Книга за бягството в самотата, за срещата с вълците, които всеки самотник води след себе си, защото надушват тъгата му отдалеч. Инстинктивно, като кръвта на плячката.

Едно послание, което може да разчетеш по няколко начина. Добра вест за намерен рай. Покана към самотата да се завърне у дома. А всъщност е константно съотношение от двете. „Доказателство, че съществуват най-различни светове, надградени един върху друг, стига да искаш да бъде така.“ Светове, изградени от късчета, които трябва сам да подредиш в нещо разбираемо, ако умееш да наблюдаваш внимателно.

В нея открих достатъчно незначителни за някои, но съкровени за мен детайли, които подсилват портрета на разказа и му придават онази неповторима завършеност. Подобно на златистия отблясък в косите на момичетата от картината или на черните копчета вдълбани в гръдта на Джун.

„Харесвам думата ‘сенчест‘. Ако ‘сенчест‘ беше жив, щеше да е бледо момиче с коса с цвета на есенни листа и лунно бяла рокля. Сенчеста беше и връзката ни с Тоби.“

Нежеланието да пораснеш се сблъсква с копнежа да опознаеш другите, преоткривайки самия себе си. В тези редки мигове на сливане, имаш шанса да се видиш дори за миг с техните очи, чрез техните сетива. И да не те е грижа за смъртта, защото си бил щастлив от видяното.

„Само най-нещастните се вкопчват в живота, защото смятат, че все още не са постигнали всичко.“ Тук животът е един постоянно стесняващ се от направените избори тунел, който накрая просто те смачква. Изборът на родителите, на децата, на художника, на изгнаника...

Книга, в която има по нещо истинско за всеки. Картини и музика за почитателите на изкуствата. Истинска любов и дълбочина на човешките отношения за романтиците. Юношески драми с впечатляващи детайли на психологията за тийн читателите. И една необикновена пълнота и спокойствие на общуването, която в днешните истерично крещящи времена ти се случва рядко да четеш. Тази книга не е модерна. И не е номер едно някъде си. Тя е истинска. С красива корица. Бих я поставила редом със „Стоунър“ и „Елегантността на таралежа“. Сред най-високо оценените от мен.

„Преди смятах, че може би ще стана соколар, а сега вече съм твърдо решена, тъй като искам да разгадая тайната как да накараш това, което отлети, да се завръща отново, а не да изчезва завинаги.“

Кажи на вълците, че съм си у дома. Нека дойдат. Защото са моята глутница. Защото минало, настояще и бъдеще са едно. Нашият дом.

Прочети я някой ден. И сподели с приятел.


Издателство Милениум, 2014

Превод: Владимир Молев

Книгата в Goodreads
В други блогове: Аз чета

 

Visitors 272517