Main menu
  • kniga.png

666evro-beigbeder„Онова, което не може да бъде променено, трябва да бъде описано.“ Райнер Фасбиндер

Така започва скандалната си книга Бегбеде, написана изцяло в негов стил - безкомпромисен, циничен, остроумен и смазващо ироничен. Това е Бегбеде в стихията си. Ако го срещна някой ден на живо, бих му стиснала ръката заради смелостта и безцеремонността, с която я е написал.

Едно публично събличане на безскрупулния рекламен и медиен бизнес, след което трябва дружно да възкликнем: „Гледайте, царят е гол!“ Но не вярвам да го направим. Ще клатим многозначително глави, ще си смигаме съучастнически и ще се оставим да продължават да ни втълпяват безразличие към грозотата.

Когато с твоята реклама прекъсваш филм по телевизията, трябва да проявиш минимум вежливост към потребителите, а не да ги считаш за умствено изостанали. Защото при демокрацията силата на медиите би трябвало да е впрегната в развитие, а не в потискане на умствените способности. Това твърди Октав. Всеки здравомислещ го мисли.

Разказът, както винаги е забавен, авторът дава три гледни точки: аз (Октав, криейтър от голяма рекламна агенция), ние (гаднярите от рекламния бизнес – всички по йерархията от директорите на отдели до експлоатираните до дупка стажанти) и вие (позицията на безпристрастния, но всъщност пристрастен към субективността си разказвач). А между тях рекламни паузи.

Аз съм безразсъдния списвач, отчаян от безумието на работата си криейтър, безпаметен потребител на кокаин и секс без презерватив, забременил и изоставил Софи. Понякога непоправим романтик с гузна съвест.
Ние сме опасни, пресметливи и безмилостни бизнесмени, към които
Вие потребителите започвате да демонстрирате прояви на „рекламофобия“.
Но няма изход - при тези пари всичко е за продан. На първо място душата.

Титър (слоган): Потребители, проявете разбиране! За бога, купувайте! 

С особено внимание зачетох десетте заповеди на криейтъра. Не само заради сходство в сферата на работата ни. Звучат като десетте антибожи заповеди, като новото верую на модерния човек. Убийствено, не съзидателно. Заради тях сме изпаднали в смъртен грях, за който наказанието отдавна е известно: адът, в който вече живеем.

Ад,
в който те повишават вместо да те уволнят;
в който рекламата те убеждава, че всичко е наред: „Спете спокойно, вземете си прозак. Само не задавайте излишни въпроси“ ;
в който годишният оборот на „Майкрософт“ е равен на брутния национален продукт на Белгия;
в който инфрачервени уеб камери следят вкусовете ти, записвайки баркодовете на продуктите, които купуваш;
в който камерата и кокаина са единствените ти приятели;
в който развлеченията са станали вездесъщи и са изместили Бога, чрез тях човекът пропъжда страха от смъртта;
в който влюбването е лош знак, а насладата - дамоклевият меч, който разсича често брачните окови;
в който искаме да бъдем съвършено красиви, а всъщност ни се ще да бъдем по-добри;
в който се гордеем, че сме поели такива безотговорности;
в който всички имаме бадемови очи, пухкави устни, високи скули, палави носове, меки коси, изящни ухаещи шии и преди всичко остри лакти.

Ад, в който животът копира рекламата.

Последици от ада:

Първа: Веригата на рекламното презрение: криейтърът презира агенцията, агенцията презира рекламодателя, рекламодателят презира потребителя, потребителят презира своя съсед.

Втора и последна: Съвременият свят няма алтернатива.

Освен, ако ... един ден всички хора по земята не се съгласят да скучаят. В този ден човечеството ще бъде спасено. Ако това се случи, ще бъде с цената на 6.66€. 

„И макар че моралът е излязъл от мода, засега не е намерен по-добър начин за различаване на доброто от злото.” 

Издателство Колибри, 2014
Превод: Красимир Петров

Книгата в Goodreads

 

Visitors 245546