Main menu
  • travel-slider.jpg

Париж

az miraМалко впечатления от пътуването ни до Париж. Тъй като дестинацията е доста популярна, ще спестя детайлите на пътеписа. Кратка и полезна информация за най-често посещаваните забележителности може да намерите в един от любимите ми сайтове за пътешественици.

В представите ни около Париж все още витае духът на романтизма на 19 век, вдъхновил творбите на десетки хора на изкуството. Някои мои приятели остават завинаги влюбени в този град, при други любовта идва бавно с всяко следващо посещение, а понякога отстъпва място на разочарованието.

Париж впечатлява с архитектурата на сградите и с богатството на историческите си и културни забележителности. Можеш да обикаляш с дни улиците на Монмартър и Монпарнас, да се разхождаш по Сена и островите или по Шанз-Елизе, да бродиш упорито в желанието да посетиш поне обектите, намиращи се в сърцето му (1 -10 (19) арондисман) и пак да не успееш да видиш всичко, отбелязано на картата. Не е и нужно. Ако не си се влюбил в този град от пръв поглед, не бива да бързаш, за да не се разминеш с любовта към него. Екскурзиите са първите кратки погледи, в които припламват искрици на очарование или разочарование от образа на туристически Париж.

Прочети още: Париж

Екзотиката на Тунис

декември 2008г.

Пътуването до Тунис бе жадуваната спасителна глътка. Знаех, че ме чакат екзотични преживявания, а именно от такива имах нужда по онова време. Избрахме си туроператор и дестинация, време и програма с екзотични разходки и потеглихме в ранното утро на 29 декември. 

Пътувахме с авиолиния с френско наименование към бивша френска колония с френски говорящо население. От прозореца на самолета съзерцавах чудните гледки над Средиземно море и мечтаех да се рея като птица в облаците, след което да се спусна надолу и да се гмурна дълбоко в светещите му води...
Отлетяхме от летище София при снеговалеж и температура -5 С, а се приземихме при +15 С в слънчевата тунизийска столица. Първото нещо, което усетих слизайки на летището бе странна сладникава миризма, за която бях чела предварително в туристически пътеписи. Става въпрос за аромата на узрели маслини, които се берат по това време на годината. Посрещнаха ни с екзотичен аромат.

На летището се прехвърлихме в луксозен автобус, който ни откара до курортния град Hammamet и 4-звездния ни хотел. По пътя екскурзоводът ни даде полезни съвети за безопасност по време на пребиваването ни в Тунис. Гидовете говореха на руски език, който по-младите български туристи не разбираха. В онези години 2008 / 2009 страната бе доста безопасна за туристите предвид строгата и последователна национална политика за развитието на туризма, която правителството на Тунис и неговият тогавашен президент следваха. На всеки 10 жители на Тунис 1 беше полицай. В интерес на истината по-голяма част от тамошното население са сунити, които се славят като най-мирното почитащо Корана население в арабските държави.

Прочети още: Екзотиката на Тунис

Съседна Македония

септември 2010г.

Македонският път започна там, където любезните митничари на граничен пункт Гюешево ни посрещнаха малко заядливо. Изкараха ни от возилото, поогледаха ни закачливо, пък като разбраха, че сме почтени посетители и гости на конгреса на дерматолозите в Охрид, ни пожелаха „ПрИятно!” и ни връчиха „Полезни информации за шофьорите по пътищата на Република Македония – български вариЯнт”.

Те тука се почнА мАкедонскийот пат! Гледаш го, ами и той път като българския, с избелели знаци и позакърпен асфалт, ама МАКЕДОНСКИ бил! Но като влезеш в мaкедонското село, първото нещо, което ти прави най-силно впечатление са къщите – спретнати, измазани, завършени, не дразнят окото, удоволствие е да ги гледаш! Македонските къщи не са като нашите. Признавам, че усетих горчива носталгия на връщане, когато видях отново българските села... Не че сме по-бедни, манталитетът ни е по-друг. Но да не измествам темата. Та този път прекоси почти цяла Македония по диагонал и стигна до Охрид. 

Новият Охрид е град като град, нищо ново. Но старият ОХРИД е едно невероятно изживяване! Влязохме в града по булевард „Туристически”, минахме бариерата към пристанището и се озовахме на ... Охридското езеро! Кой не знае Охридското езеро, кой не е пял и писал за него!... Пристигнахме почти по здрач, когато светлините заливаха кея, а старите къщи се извисяваха една над друга, достолепни и осветени от меката светлина на прожекторите.... Чудна приказка!

Прочети още: Съседна Македония
Visitors 272518