Main menu
  • travel-slider.jpg

декември 2008г.

Пътуването до Тунис бе жадуваната спасителна глътка. Знаех, че ме чакат екзотични преживявания, а именно от такива имах нужда по онова време. Избрахме си туроператор и дестинация, време и програма с екзотични разходки и потеглихме в ранното утро на 29 декември. 

Пътувахме с авиолиния с френско наименование към бивша френска колония с френски говорящо население. От прозореца на самолета съзерцавах чудните гледки над Средиземно море и мечтаех да се рея като птица в облаците, след което да се спусна надолу и да се гмурна дълбоко в светещите му води...
Отлетяхме от летище София при снеговалеж и температура -5 С, а се приземихме при +15 С в слънчевата тунизийска столица. Първото нещо, което усетих слизайки на летището бе странна сладникава миризма, за която бях чела предварително в туристически пътеписи. Става въпрос за аромата на узрели маслини, които се берат по това време на годината. Посрещнаха ни с екзотичен аромат.

На летището се прехвърлихме в луксозен автобус, който ни откара до курортния град Hammamet и 4-звездния ни хотел. По пътя екскурзоводът ни даде полезни съвети за безопасност по време на пребиваването ни в Тунис. Гидовете говореха на руски език, който по-младите български туристи не разбираха. В онези години 2008 / 2009 страната бе доста безопасна за туристите предвид строгата и последователна национална политика за развитието на туризма, която правителството на Тунис и неговият тогавашен президент следваха. На всеки 10 жители на Тунис 1 беше полицай. В интерес на истината по-голяма част от тамошното население са сунити, които се славят като най-мирното почитащо Корана население в арабските държави.

Единствената „опасност”, когато се разхождате по улиците са търговците, които ви придърпват непрестанно и убедително от всяка сергия и ви обещават големи отстъпки. Те удивително точно преценяват националността ви и ви поздравяват на вашия език. Нас честичко ни бъркаха с испанци, но това ще да е заради европейското ни излъчване! Но, когато им кажехме, че сме българи, ни поздравяваха с „Добър ден!”. За тунизиеца е въпрос на чест да се пазари и то да се пазари с купувач, който умее да сваля цената. В противен случай може да си купиш една стока на неколкократно по-висока цена от реалната й и да разбереш това чак, когато я видиш в някой магазин с „fixed prices” (фиксирани цени). Така че, ако не владеете майсторлъка на пазарлъка, купувайте в такива магазини.  

Пристигнахме в хотела си Vincci Lella Baya. Впечатляваща архитектура с вид на пясъчен замък, с пясъчни кули и гордо веещи се знамена. Вътре по стените на замъка бяха аранжирани невероятно красиви антични предмети в комбинация с някои модернистични декорации, граничещи с ориенталския кич. 

Бяхме любопитни да видим стаите отвътре. Интериорът съответстваше на външната архитектура. Освен всичко останало, Тунис е държава на бакшиша. Изглежда доста странно, ако не дадеш бакшиш на всеки, който ти направи някаква услуга. Дори и на обслужващия обществените тоалетни (имащ вероятно статута на нашите роми концесионери), който ти пуща чешмата или ти подава хартия да си избършеш ръцете.

В края на деня направихме опознавателна разходка из Хамамет. Освен държавните магазини, разгледахме и пристанището. Там имаше забележителни яхти, за които мъжете започват да си мечтаят, когато поостареят.

На следващия ден започна нашето голямо пътешествие из Тунис, по време на което изминахме 1200 км за 2 дни и прекосихме страната от североизток до южните й пустинни райони.  
Първата ни спирка бе Колизеума, който е 4-ия по големина в света. В него са били снимани част от сцените на филма “Гладиатор”.

Там попаднахме в антикварен магазин, в който ни посрещна много мил старец. Разгледахме интересни предмети и си избрахме няколко, след което започна пазарлъка за цената. На френски, естествено. Дядото ни направи сравнително добра отстъпка и ми “подари” на половин цена една малка медна бижутерка: “un cadeau pour ma jolie petite amie”.

Започнахме да навлизаме в полупустинната част на Тунис. Пейзажът плавно се смени с ниска храстовидна растителност и малки пясъчни хълмове. Основен поминък в тази част на страната е контрабандна продажба на бензин, внесен от Либия, за която държавата си затваря очите, за да е доволно населението и да е благодарно на своя тогавашен вожд Зин ал Абидин бен Али (името се повтаряше два пъти в знак на признателност и уважение!). Но в интерес на истината тази африканска държава полага завидни грижи за жителите си в полупустинните райони бедуините като осигурява ежедневно безплатен транспорт на децата до училище, безплатно електричество в домовете им (пясъчни жилища, издълбани в хълмовете) и дори им осигурява интернет.

Сега стигам до най-вълнуващата част от нашето пътуване: разходка с камила в пустинята! Незабравимо! Невероятно е усещането да се движиш с керван в пустинята, да чуваш странното свирене на вятъра (като през фуния), да усещаш песъчинките да полепват по лицето ти като снежинки и погледът ти да се рее в безкрая на пясъците.... Камилите са страхотни животни – спокойни и мъдри. Слушат единствено господаря си, а останалият туристически брътвеж пренебрегват с достойнство. Но, когато камилата се ядоса е способна да се самоубие, блъскайки до смърт главата си, ако господарят й не е достатъчно опитен да я успокои навреме. Камилата е свещено животно за тунизийците подобно на кравата за индийците. Тя се експлоатира няколко месеца в годината, през останалото време се пуща на свободна паша в полупустинята.

Пренощувахме в малки бунгала в местния оазис и на следващия ден поехме на нашето пустинно сафари. Около тези градове-оазиси местните жители са издигнали високи насипи от пясък и плетени палмови клони, за да не бъдат затрупани при пустинни бури.
Виждали ли сте изгрев в пустинята? Ами вижте го:

Тази розова вода, в която слънцето се отразява са всъщност „плаващи пясъци”, които местните са превърнали в солници. В Тунис питейната вода не се пие, защото е солена. Навсякъде сервират еднолитрови стъклени бутилки с местна минерална вода, която доста се отличава на вкус от нашата. Традиционен сувенир, който също е пустинно образувание, е пустинната роза, наричана още каменно цвете.

Следва сафари преживяването. Качиха ни в Toyota Land Cruiser-и. Шофьорът бе местен екзотичен екземпляр! Пусна модерна тунизийска музика без ограничение в децибелите и потеглихме!
Не мога да опиша емоциите си! Мога само да затворя очи и да си представям как се изкачвахме почти хоризонтално до ръба на дюната, балансирахме за части от секундата там – на острия ръб! и ... се прехвърляхме с джипа от другата страна! Адреналиново изживяване! 

По време на почивката за понижаване на адреналина, посетихме пустинния град, където е сниман първи епизод на филма „Междузвездни войни”.

Късно същата вечер пристигнахме обратно в хотела. Домакините се представиха блестящо: екзотични ястия по френски рецепти, прекрасна разностилна музика, изпълнена на живо от трио музиканти и въздействащото изпълнение на Мис Ан – танцьорка на тунизийски танци. Настроението беше невероятно, никаква следа от умора, само онова незабравимо усещане на тунизийска принцеса...

На следващия ден се събудихме сравнително рано и поехме към старата крепост в Хамамет (Yasminе Hammamet). Влизайки в крепостта, усетихме такова блажено спокойствие, че накрая просто не ни се тръгваше.... Мястото има необикновена атмосфера. Чувстваш се странно лек, безтегловен дори, и безкрайно щастлив!

Бих искала да отбележа някои интересни факти за Тунис и неговите хора. В големите градове хората не се различават особено от нас европейците, освен някои от жените - по шамията (мюсюлманската забрадка). Както вече споменах, държавата насърчава силно образованието. Младите хора говорят предимно френски език, а някои дори не знаят местния език. Затова се е наложила промяна в учебните програми, така че основните предмети да се изучават само на местния език, за да не се забрави. Кухнята е странна – смесица между турска, арабска, френска и ...пустинна. Заможните семейства имат големи къщи, които видимо се отличават от останалите. Те са не повече от 10% от населението. Останалите са еднакво бедни и живеят в недостроени жилища, за да не плащат данък сгради.

Заможността в Тунис се измерва с броя маслинови дървета. Богатите притежават огромни маслинови плантации, а бедните работят в тях. Други традиционни насаждения са палмата, фурмата и кактуса. От техните плодове се правят редица продукти, сред които тунизийската ракия от фурми, която не се отличава особено от нашата. Мъжете се женят около Христовата възраст към 30-35 години, когато станат финансово стабилни, за да се грижат за семейството си. Семейството обикновено има 3-4 деца. Браковете се уреждат по традиция. Но това не им пречи да се влюбват и да обичат като нас европейците.

През последния ден от нашето пребиваване в Тунис посетихме столицата Тунис; най-големия музей на мозайките в света; това, което е останало от древния Картаген; баните на кралица Антоанета и невероятния Бяло-син град на влюбените. Дори видяхме намерения в пустинята самолет, в който, според нашите любезни домакини, е загинал Екзюпери.

Честно казано от Картаген бях малко разочарована – той е предимно история ... Всичко е било разрушено. Нашите исторически места от този вид са къде по-богати и интересни. Но си заслужава да посетиш Бяло-синия град! И там се усеща онова вълшебно очарование, което те кара да седнеш, да зарееш поглед наоколо и да съзерцаваш...

В заключение. Тунис е туристическа страна, в която хората живеят бедно, но се чувстват добре, защото голяма част от тях не знаят, че могат да живеят по-добре. И въпреки всичко си имат държавна политика в областта на туризма, образованието и вътрешните работи, която работи! Поне през 2008г. беше така. Надявам се Арабската пролет да им донесе повече добро отколкото зло, имайки предвид разрушителната сила на революциите.

Visitors 286134