Main menu
  • travel-slider.jpg

септември 2010г.

Македонският път започна там, където любезните митничари на граничен пункт Гюешево ни посрещнаха малко заядливо. Изкараха ни от возилото, поогледаха ни закачливо, пък като разбраха, че сме почтени посетители и гости на конгреса на дерматолозите в Охрид, ни пожелаха „ПрИятно!” и ни връчиха „Полезни информации за шофьорите по пътищата на Република Македония – български вариЯнт”.

Те тука се почнА мАкедонскийот пат! Гледаш го, ами и той път като българския, с избелели знаци и позакърпен асфалт, ама МАКЕДОНСКИ бил! Но като влезеш в мaкедонското село, първото нещо, което ти прави най-силно впечатление са къщите – спретнати, измазани, завършени, не дразнят окото, удоволствие е да ги гледаш! Македонските къщи не са като нашите. Признавам, че усетих горчива носталгия на връщане, когато видях отново българските села... Не че сме по-бедни, манталитетът ни е по-друг. Но да не измествам темата. Та този път прекоси почти цяла Македония по диагонал и стигна до Охрид. 

Новият Охрид е град като град, нищо ново. Но старият ОХРИД е едно невероятно изживяване! Влязохме в града по булевард „Туристически”, минахме бариерата към пристанището и се озовахме на ... Охридското езеро! Кой не знае Охридското езеро, кой не е пял и писал за него!... Пристигнахме почти по здрач, когато светлините заливаха кея, а старите къщи се извисяваха една над друга, достолепни и осветени от меката светлина на прожекторите.... Чудна приказка!

Настанихме се в китна вила за гости с най-гостоприемните домакини. Вила „Св. Климент” со сопственик Будимир Соколовик. Ако някога посетите Охрид, може да отседнете в нея. 

Следващия ден посветихме на стария Охрид. Не бих искала да описвам емоциите си, добавям галерия със снимки, за да си създадете свои лични впечатления. Но, ако наистина желаете да уловите атмосферата на този град, просто отидете до там! Ей-така по съседски.

Това, което мога да кажа за Охрид е, че той е средище на културни паметници и книжовнина. „Црквата Света София” и още безброй други съхранени и реставрирани църкви, „Самуиловата тврдина” (цитаделата), стари къщи, работилници, ателиета.... И най-близкият език до старобългарския, който съм чувала и виждала някога! С нескрито любопитство изчитахме надписи по главната улица... Ето в автентичен вид някои от тях:

Ние никога не сме инвестирали толкова средства, политики, време и труд за възстановяване на не по-малкото и не по-малко значима наша историческа и културна памет! И ето още нещо, което ме впечатли силно - на всеки час по местната телевизия вървяха рекламни клипове за насърчаване образованието сред младите хора. Видях множество професионално направени клипа, насочени към младежката аудитория. А в една от вечерите се насладихме на концерт на известния македонски пианист Симон Тръпчески, получил много международни награди, който бе изнесен в църквата Света София в стария Охрид. Истинско удоволствие за сетивата...

Зададох си за пореден път въпроса "Какво даваме на децата си?" - реклами на вредни храни, хомеопатични водни разтвори, играчки на ужаса, къдеемлякото? малоумия и прахове за пране с широко усмихнати лелки до тях; или как да станат гърдести каки с изкуствени букли и джуки и гневно ревящи батьовци с големи ръце! А защо не им даваме повече образование и добър пример, например?

Ето един простичък такъв от нашите съседи македонци. Намерили няколко стари греди от наколни жилища в езерото и направили цяла културна индустрия. Документални филми, макетни и подводни възстановки.... цяло ново селище: „Заливът на коските”. Това си е инвестиция в миналото и бъдещето.

Нещо ми загорча, сигурно и на вас, затова ще поразведря малко пътеписа с една чудна разходка с лодка в Охридското езеро.

Когато пиша за Македония, не мога да не спомена и едно голямо име на македонската съвременна музика: Tose Proeski! Почивай в мир, Tose!

In memoriam

 

Visitors 303673