Main menu
  • moliv-slider.jpg

Това е място за любими цитати от любими автори.

Но преди да започна, ще ви върна към една приказка от детството. Пак любима заради това, че моливът печелеше съревнованието с мишката по най-класическия начин - с писане, креативност и въображение. 

Мишката и моливът - В.Сутеев
"Мишлето и моливът" Владимир Сутеев
 

Аксиния Михайлова ‘Смяна на огледалата‘

Smyana na ogledalataПрочетени на френски, пак са тъй прекрасни. Стиховете на Аксиния Михайлова. Чета и препрочитам. Всяка дума е тъй узряла, че полюшвайки се, пази равновесието на стиха и една невидима линия между петте сезона. Смяната на огледала пречупва лъчите на слънцето, променя цветовете и търкаля сезоните. Но всички те се оглеждат в едно огледало, счупено на късове, в което виждаме обсаденото аз в различни проекции и тихо се сбогуваме с наречията в очакване сезоните да се отместят, за да се вмести петият.

Свободата е от другата страна.

„Тя има за дом цяло море
и много прозорци за гости
.....
И не подозира
колко още смърти я чакат
във всички онези прозорци,
обсадили морето.“

Прочети още: Аксиния Михайлова ‘Смяна на огледалата‘

Иванка Могилска ‘Иначе казано‘

mogilsska inache kazanoИначе казано е прелюдия към един различен роман. Тя е птица, която сънува крилата си. оПознаване, кратка молитва:

„Искам да бъда
финалните надписи
и музиката в началото,
и ако може ...
да си избирам
художника.“

Тя напуща уюта на свойто сърце и пътува към чужди сърца по безименни улици:
„Там, където те няма,
най-дълги са улиците,
непознат е градът.“

Прочети още: Иванка Могилска ‘Иначе казано‘

Ричард Бах ‘Джонатан Ливингстън Чайката‘

chaykata book„Хората, които създават свои собствени правила, когато са убедени, че са прави.

Хората, които изпитват особена наслада от добре свършената работа, дори когато не получават признанието на другите...

Хората, които вярват, че в живота има нещо повече от това, което виждат очите ни...

Всички те ще следват неотклонно Джонатан Чайката до последната страница на книгата.

Други може би просто ще се потопят в магията на едно прекрасно приключение – триумф на свободата и полета на човешкия дух.

И в двата случая прочитът на тази книга е едно НЕЗАБРАВИМО ПРЕЖИВЯВАНЕ.“

Прочети още: Ричард Бах ‘Джонатан Ливингстън Чайката‘

Стефан Иванов 'Навътре'

navytre stefan ivanov

"В шепа прах има истина
колкото в шепа вода"

***

"Замирише ли на книга във въздуха 
закапе ли дъжд изникне ли гора
запаря ли чай
дядо е до мен"

***

"... изкуството ни е преди всичко
кое изкуство
мисълта
по-скоро спомен
филм или роман
как голи хвърляхме шишарки
в огъня на плажа
как хореографията на пламъците
ни имитира некадърно"

Прочети още: Стефан Иванов 'Навътре'

Стойчо Младенов 'Между два града'

mejdu dva gradaТам, на Античната улица на музея, в оня 7 ноември на младите поети в града на липите, разгърнах тази стихосбирка. Четох, и четох, и препрочитах.... тези думи хранителни, наивни. Засищаха и даваха кураж с невинността си, колебанието, с интуитивните прозрения за мъдрост. И с тишината си, в която бродят сенки от 'всв' (втората световна война) сред Кривата гора. А болката, смъртта и самотата не са като на филм, крещят в мълчанието си не по детски. Намерили са вярната опора в думите, които идват и не те предават никога. В сладката тъга по спомени за баба в градината, която винаги ще оплеви намръщените физиономии и ще посади надежда за живот у детското сърце, убивано от хорско безразличие... Запазило е в себе си онуй дете, което ще накисне бягащите си нозе в реката, за да ги спре да тичат.

И като майка топло се усмихвах ... Дълбоко засадени са тези семена, дете. Mоже да завали.

Прочети още: Стойчо Младенов 'Между два града'

Маркус Вернер 'Цюндел си отива'

cyundel-si-otiva2Не ми се пише за тази книга. Има такива, които предпочиташ да приютиш само в мислите си, да ги оставиш да те потоплят, да кажат 'шшшт' на мърморкото в теб, да възцарят тишината, за която копнееш, за да помълчиш със себе си.
И да поемеш на път...

"Няма да одобрявам. Няма да заклеймявам. Иска ми се да си седя на някоя пейка в парка и да си казвам: За всичко тук не мисля вече нищо."

***

Така нареченият "Аз" също е само наивна езикова фикция, фикция обаче, която все по-невъмутимо се издига в повеля. Лудниците са ни нужни само затуй, защото не всеки се поддава на тази мания за идентичност, защото за откачен се смята онзи, който не се полъгва по всемирното главозамайване на Аз-а. Аз пък ще ида да полегна."

Прочети още: Маркус Вернер 'Цюндел си отива'

Манол Глишев 'Машина от думи'

Машината от думи на М.Глишев не трака, Manolmashinata
а пее. Лее образи и настроения,
облича ги във думи цветни,
сред които господар е май зеленото.

Зелен е гарванът
английска влажна пролет в треволяците
пък ментата заарска е зелена
зелени са ирландските очи
и скакалците даже са изумрудено зелени
та жив е Грендел и ти праща поздрави
макар да е лишен от скачащ крак
описан заедно с една оса и още доста насекоми
с прилична доза от внимание
и листи по Шурбановски

Прочети още: Манол Глишев 'Машина от думи'

Боян Биолчев ‘Книга за художника‘

Ръката на художника
„Петна светлина накацаха като светулки ... четката играеше в ръката... тази ръка знаеше всичко. Тя бе рисувала стотици икони. (Майстора и светлината)

„Но от това ръката на майстор Миле ставаше все по-уверена и дръзка и талпата поемаше цветовете на изживяното, които болезнено се виеха в гърдите му.“ (Майстора и светлината)

„Ножът блесна и китката отскочи. И Миле видя как трите й пръста се свиха в прахта, сякаш стискаха четката.“ (Майстора и светлината)

„Като дете си беше премазал пръста ... , но и четирите пръста бяха достатъчни, за да стиснат молива и с няколко линии да очертаят замислено човешко лице.“ (Свиждане)

Прочети още: Боян Биолчев ‘Книга за художника‘

Туве Янсон 'Куклената къща'

"Именно загадъчното е важно, дори някак много важно."kuklena-kashta

***

"Заради очите им стана - обади се Алингтън, без да се обръща. - Рисуваните им очи. Едни и същи малоумни кръгли очи до втръсване. Учудване, ужас, възторг и така нататък; стига да преместиш зеницата или веждата, и хората решават, че си отличен художник: колко много успяваш да изразиш с минимални средства. А всъщност всичките ти герои изглеждат еднакво. Но трябва да правят нови и нови неща. През цялото време.... Все нови истории! През цялото време: новости! Започваш да търсиш мотиви. Сред познатите ти, сред приятелите ти. Изтискваш собствения си живот откъм идеи и тогава посягаш към техните, и ги употребяваш, изцеждаш ги и каквото и да ти разкажат, си мислиш само: "Може ли да се използва..." " ('Художникът на комикси')

Прочети още: Туве Янсон 'Куклената къща'

Ерик-Еманюел Шмит ‘Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала‘

„Само въобръжението, което създава фикции и кове мечтани връзки, създава оригинали, без които бихме били сходни, твърде подобни, еднакви, сплескани едни върху други в контейнерите на реалността.“

„Сега има милиони сгърчени, напрегнати и истерични родители, припкащи след единствения си син, който смята себе си за император. Страната ни се превръща във фабрика за егоисти, отглеждани от невротици.“

Прочети още: Ерик-Еманюел Шмит ‘Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала‘

Белослава Димитрова 'Дивата природа'

divata-prirodaПървата стихосбирка на издателство "Deja book" - оригинална, силна, разтърсващ физически сблъсък с природата, след който трябва да си поемеш дъх...


Из "Произход на видовете"

Той крещеше: Защо не се плодите
поставил съм ви в разкошни условия
....

Те: Господарю на нас опитомените ни трябва
неволя за да ти дадем поколение отново

***

Прочети още: Белослава Димитрова 'Дивата природа'

Димитър Ганев 'Никол слиза по стълбите'

Всяко пътуване е провал,nikol-po-stalbite

ако завърналият се

е същият, който е заминал.

***

Налях сутринта в чашата на този град,

пуснах хапчето на слънцето да се разтваря вътре.

 

Фредерик Бегбеде 'Един френски роман'

„Книгите са начин да кажем нещо на онези, с които сме неспособни да говорим.”

***

"Оттогава постоянно използвам четенето като средство за премахване на времето, а писането - като средство за задържането му.”

***

"До този момент не съм чул по-добро определение за това, което ни дава литературата: възможността да чуем човешки глас."

Прочети още: Фредерик Бегбеде 'Един френски роман'

Георги Господинов 'Физика на тъгата'

Това е една от най-любимите ми книги - моята малка библия на тъгата. Съвършена хармония от носталгията по детството и тъгата от миналото през погледа на съвремието. Често я поглеждам, отварям и препрочитам глави от нея. Помага ми да настроя струните в душата си в моменти на колебание. Книга, която ще остане за поколенията. Книга, която ме кара да съпреживявам. Най-ценното и необходимо усещане за хората. Особено сега. Особено тук. На нея ще посветя отделна статия.

"Прекарвах целия ден залепен за прозореца, защото беше най-светлото място. Броях преминаващите крака и съчинявах хората върху тях."

***

"Понякога си представяше, че е Богът на мравките. 
Най-често беше добър бог, помагаше им, пускаше им троха или убита муха, побутваше я с клечка до тяхната къща, за да не се мъчат с носенето.
Но понякога се гневеше без причина, като истински бог..."

Прочети още: Георги Господинов 'Физика на тъгата'

Маркъс Зюсак 'Крадецът на книги'

„С усмивка като тази ... не ти трябват очи”

***

„Ако можеше отново да бъде толкова наивна и да чувства такава неосъзната обич, приемайки, че това е просто смях и хляб само със следа от конфитюр отгоре.
Това беше най-прекрасното време в живота й.”

***

„Не се наказвай”, чу я да казва тя отново, но щеше да има наказание и болка, щеше да има и щастие. Така стояха нещата с писането.”

Прочети още: Маркъс Зюсак 'Крадецът на книги'

Георги Господинов 'Балади и разпади'

„Всяка нощ baladi-razpadi
Да сънуваш жената
До която лежиш.”
Любов, Г.Г.

***

„Под грейналото мото на луната
И многоточието на звездите
Думите умират с прехапани езици"

***

„Усещам за себе си 
нечие тъжно око.
Обръщам се...
Залезът!”

Прочети още: Георги Господинов 'Балади и разпади'
Visitors 262447