Main menu
  • moliv-slider.jpg

navytre stefan ivanov

"В шепа прах има истина
колкото в шепа вода"

***

"Замирише ли на книга във въздуха 
закапе ли дъжд изникне ли гора
запаря ли чай
дядо е до мен"

***

"... изкуството ни е преди всичко
кое изкуство
мисълта
по-скоро спомен
филм или роман
как голи хвърляхме шишарки
в огъня на плажа
как хореографията на пламъците
ни имитира некадърно"

***

Снимачният процес, работата, движението се връщат в театъра. С думи, написани върху листчета от зрители в театрална зала. Думи, написани за някого.

***

очите се присвиват
актьорите минават през стени
без линии и граници
се стига до прошката
до мъгливия бряг
на който чака бледа лодка
пътуването е самотно
не е страшно
като нажежена геометрия на страстите
и загрижена ръка
от въздуха 
в дланта
изниква
зелена ябълка

***

Из речника: "Поезия - примигване на смисъл, убежище за разговор или възможност за крясък. Това, което не се казва след тирето, в кавичките в скобите, преди точката, след многоточието. Казва се, без да се казва." 

***

Поезията на Стефан Иванов е едно навътре - много лично, понякога притихва в нежност, друг път крещи на улицата, в театрални зали, уморено от мълчание, изпратено с гняв и надежда навън...

Издание на позитивното издателство за поезия ДА

Visitors 272350