Main menu
  • moliv-slider.jpg

mogilsska inache kazanoИначе казано е прелюдия към един различен роман. Тя е птица, която сънува крилата си. оПознаване, кратка молитва:

„Искам да бъда
финалните надписи
и музиката в началото,
и ако може ...
да си избирам
художника.“

Тя напуща уюта на свойто сърце и пътува към чужди сърца по безименни улици:
„Там, където те няма,
най-дълги са улиците,
непознат е градът.“

 Броди из тъмна гора, осветена понякога от луната, срещу която вие вълкът. В нея дърветата ги няма, 

„Оставили са корените им следи
като след отстъпление.“

И ако те срещна, ще бъде някъде другаде - по улици и маршрути, докато избягвам сблъсъците, а после
две преки по-надолу
ще ти кажа истината:

Живея на една улица,
която привечер се превръща
в най-тихата улица на тоя град.
....
и си мечтая
прозорецът ми да е на ъгъл.


Всичко е толкова добре казано, нежно и твърдо, завършващо с точка. Че ако свържеш точките, се превръща в маршрут, в поетична прелюдия към онези внезапни улици‘. Как не се сетих, че само поет би могъл да напише този роман!
 

Visitors 272350