Main menu
  • moliv-slider.jpg

Това е една от най-любимите ми книги - моята малка библия на тъгата. Съвършена хармония от носталгията по детството и тъгата от миналото през погледа на съвремието. Често я поглеждам, отварям и препрочитам глави от нея. Помага ми да настроя струните в душата си в моменти на колебание. Книга, която ще остане за поколенията. Книга, която ме кара да съпреживявам. Най-ценното и необходимо усещане за хората. Особено сега. Особено тук. На нея ще посветя отделна статия.

"Прекарвах целия ден залепен за прозореца, защото беше най-светлото място. Броях преминаващите крака и съчинявах хората върху тях."

***

"Понякога си представяше, че е Богът на мравките. 
Най-често беше добър бог, помагаше им, пускаше им троха или убита муха, побутваше я с клечка до тяхната къща, за да не се мъчат с носенето.
Но понякога се гневеше без причина, като истински бог..."

Детската игра на възрастни. Така се учехме на емпатия. Съпреживявахме по детски искрено и в добро, и в лошо. Днес, вече възрастни, играем само на богове. На богове с блогове. 

***

"Склонността към емпатия е най-силна във възрастта между 7 и 12 години." сп.Общество и кортекс

***

Кратка история на мълчанието
Майка ми правеше от мълчанието си прекрасни пържени тиквички, агнешко на фурна, баница...
Всичко можеше да бъде казано с няколко ястия. Едва сега си давам сметка защо майка ми и баба ми готвеха така хубаво. Това не беше готвене, а разказ."

***

Градината с романите. Засаждане на класически романи в плодородна почва, поливане и торене в очакване кои от тях ще вържат плод. Проект за възстановяване на равновесието - направеното от дърво трябва пак да се върне в земята."

***

1 януари
„Неописуема тишина. Наличните количества радост са изчерпани предишната вечер. Дъното е лъснало, сухо и хладно. Метафизическо дъно. Винаги съм се чудил кое всъщност се празнува – краят на една година или началото на другата. По-скоро краят. Ако се празнуваше началото, първи януари щеше да е най-щастливият ден.”

***

"Смъртта е изгубила лицето си и в това е новият ужас. Лице няма."

 ***

"Човекът трябва да замлъкне за известно време и в отворилата се пауза да чуе гласа на друг разказвач, риба, водно конче, невестулка или бамбук, котка, орхидея или камъче"

***

"Заменям ги всичките (разбирай: спомените за първите пъти в живота), заедно с купищата снимки около тях, за оня следобед, в който седя на топлите стълби пред къщи, току-що събудил се от следобедния сън, слушам бръмченето на мухите, сънувал съм отново онова момиче, което никога не се обръща. Дядо ми премества маркуча в градината и тежката миризма на късните летни цветя се възнася нагоре. Нищо не е окончателно, нищо още не ми се е случило. Цялото време на света ми предстои."

***

 И това не е всичко.

Visitors 303689