Main menu
  • kniga.png

smechni-lyubovi-kundera„Струва ми се, че времето, което следва неумолимо своя ход, започва да застрашава книгите. Тъкмо поради този страх от няколко години насам във всички мои договори добавям специална клауза, в която се казва, че романите ми могат да бъдат публикувани само в традиционната книжна форма, така че да бъдат четени единствено на хартия, а не на екран.“ Милан Кундера

Държа в ръцете си това снежнобяло томче и не мога да му се нарадвам. Ако всички книги бяха с такива корици, домът ми щеше да се превърне в библиотека. Корицата е като рисунка със сух пастел. Отвътре те посрещат жълтеещите страници като на книга от стара семейна библиотека. А от корицата те наблюдават две очи – блажено притворено и смеещо се през сълзи. Ще ви наглеждат от всеки разказ и ще внушават емоции.

Общото в седемте разказа на Милан Кундера е играта на любов. Игра, в която си мислим, че определяме правила, но в хода й откриваме тяхната илюзорност, непредсказуемост и случайност. И се сблъскваме с невъзможността да излезем от играта. Остава ни да я играем докрай, с чувство за хумор. Комичното ни носи известна утеха.

Героят в тях е ценител и познавач на играта на любов. Лесно можем да предположим възрастта, интелекта и външния му вид. Играе свободно, умело, с удоволствието на пътешественик в чужда страна или на почитател на изкуството в изложбена зала. Понякога е ловец на газели. В разказите има нe толкова консумация, колкото удоволствие от преследването на любов.Такива са посланията в „И няма да се смее никой“ и „Златната ябълка на вечния копнеж“.

Малко по-различни са тези на „Фалшивият автостоп“. В него героите са млади, спонтанни и неопитни, пресичат неразумно границите на интуитивните правила и играта постига пълен контрол над тях. В началото този разказ носи романтично очарование. После ненадейно „играният живот атакува неиграния“. Героите стават неуверени, колебаят се, заиграват фалшиво, отделяйки тялото от душата, и попадат в клопката на самата игра, от която няма измъкване.

Любимият ми разказ „Симпозиум“ събира на една игра опитни и неопитни играчи, конфронтира ги, разсъблича ги галантно и ги анализира. Пиеса в пет действия. Героите са лекари, носещи характерното вторично развито качество, което наричам „хуманен цинизъм“ и което така успешно съхранява професионализма им от емоционални деформации. В този разказ най-интересни ми бяха два образа – Хавел (герой и на още един разказ) и „засуканата трийсетгодишна“ лекарка без име. Полово противопоставени, интелигентни, умело играещи с крайчето свобода, което играта на любов им е отпуснала.

В ерата на новите потомци на донжуановците, в която Покорителят се е превърнал в Колекционер, а еротиката се е приравнила към ежедневното пътуване с трамвай или пазаруването, героите на Кундера пазят своето човешко очарование. Може би защото са родени толкова назад във времето.

Жената в разказите му е симпатична, но не красива; умна, но не свръхинтелигентна, с привлекателно тяло и леки натрапчиви недостатъци (ревност, майчинска обсебеност, богобоязливост). Изключение правят образите на момичето (Фалшивият автостоп), жената (Старите мъртъвци да отстъпят на младите) и лекарката (Симпозиум), които са оставени безименни. Те са почти равнопоставени на мъжките образи в тези разкази. Единствено изключение в доминиращия мъжки свят е образът на суетника в „Старите мъртъвци да отстъпят на младите“, който остава в сянката на женския заради комичността си.

И ако Бога на несъвкуплението (душата) и Бога на еротиката (тялото) се противопоставят през цялото време, до директен сблъсък се стига едва в последния разказ. Комунизмът рамкира книгата с времеви ориентир в първия и последния разказ от сборника. Последният разказ е своеобразен финал, обобщаващ теорията и правилата на играта. Украсен с химерно-блажената усмивка на Едуард и символиката на двете очи, поставени в различни вертикални плоскости, той затвърждава чисто оптическата разлика в гледните им точки.

Приятното усещане от докосването на книгата е прелюдия към удоволствието от четенето й, защото разказите на Кундера говорят топло и омайно, неусетно наслагват емоции, въвличат в играта на любов така, сякаш ние разказваме историите на героите му. И се смеем през сълзи.


Издателство Колибри, 2014
Преводачи: Анджелина Пенчева, Иван Павлов, Янко Бъчваров

Книгата в Goodreads

 

Visitors 272349