Main menu
  • kniga.png

kufarat na brat miИстории за пътя

съставител Невена Дишлиева – Кръстева
художник Люба Халева

Oригинална идея, претворена в прекрасна книга в любимия ми умален формат. Започва силно, завладяващо с предговора на Невена Дишлиева - Кръстева, с декларативната изповед на Катерина Стойкова - Клемър и историите на Иво Иванов, Нева Мичева и Капка Касабова – твърде лични, припознати и преживени в някакви частици от време като дежа вю. С тях отпътувах по големия свят, слушах и съпреживявах чужди пътувания, а после се завърнах отново у дома, развълнувана след споделеното накрая от Милена Варзоновцева и Герасим Дишлиев. И това бе едно различно пътуване, кратко като пътешествие до жадувана дестинация и безкрайно като емпатията. В него човекът бе гражданин на света, емигрант и имигрант едновременно, с една или няколко родини – майки и мащехи, намерил споделеност, но не и гостоприемство в чуждия език. За него най-важни бяха две понятия: МЯСТОТО и ОБЩНОСТТА.

„Емигрантите са белязани от загубата. Имигрантите – от изпитанията по вписването.“

Разбрах, че когато пътуваш задълго, трябва да изоставиш вещите, да забравиш усещането за собственост, да тръгнеш с лекия багаж на Туве и да се научиш да споделяш, защото споделеното в куфар не стои, то е златното ключе към твоята ОБЩНОСТ.

„Изкуството да губиш е лесноусвоимо,
макар да е непоносимо“

ОБЩНОСТ е някаква вътрешна география от уют и познатост, която ти е нужна, за да превърнеш МЯСТОТО в дом, да намериш съпричастност в чуждия език, да го опитомиш като средство за споделяне. И когато разтвориш куфара си в някоя стая, тя да се превърне в дом.

Дом е МЯСТОТО, в което изпитваш топографски екстаз: „усещането, че си в центъра на най-съкровеното ядро на своя дух“ (К.Касабова). За някои това е там, където знаят как се произнася името ти. Там, където чуваш тъжната музика на руините и намираш изгубени частици, потребни на духа ти. Защото обитаваните от духове места са единствените, в които хората могат да живеят. За други мястото няма географски координати, носиш го със себе си като паспорт и усещаш симптомите на бездомността като привилегия, че може да превърнеш всяко място на света в свое. Тогава знаеш, че посоката, която си избрал е за единаци, но е добре дошъл този, който пожелае да те придружи. В това пътуване опознах Осталгията като балканско състояние, в което си изгубил своя дом и не можеш да намериш друг. Тогава се опитваш да превърнеш горчивото изгнаничество в добра възможност, а себе си - в космополитен човек. Понякога успяваш, друг път – не.

Родината все по-често се оказва държава в държавата, която може да бъде на всяко място и е населена единствено с хора, на които сме издали лично визи. Или просто място, което е най-близко до изгубения рай на детството с неговата самодостатъчност (Г.Г.) Там, където "правя, каквото искам.“ (Нева Мичева)

Home is where the heart is.

Особено ми въздейства гледната точка и превода на Капка Касабовата история. Начинът, по който Кремена Михайлова преживява всеки текст, се излива в мелодията му, описва и завършва дълбочината на емоцията, търси точния полутон на всяка дума. Знам, че ми се иска да чета още текстове в неин превод. И като заговорихме за това, тази книга е събрала историите и на други преводачи. Преводачът е любимо мое, необикновено създание, чийто дом е извън МЯСТОТО, ВРЕМЕТО и ОБЩНОСТТА. Там, където намира истински покой, за да започне да жонглира с думите, да ги измисля и тества, слушайки ги в тишината, да търси точното им място в пъзела на твореца.

“Дом е там, където нощем в тъмното не се блъскаш в ъглите, където разпознаваш по стъпките кой върви в коридора, където децата ходят боси.“ 
Ето там е неговият дом – в съвършения превод. В ЕЗИКА.

Спомних си за нетърпеливото „Разправяй!“ на Казандзакис в романа “Алексис Зорбас“, в който дядо му опознава света чрез разказите на всеки чуждоземец, пристигнал в селото. Ето така светът дойде и при мен, пропътувах го с чуждите пътища, вдишах го с пълни гърди и го усетих със сетивата и мисълта си чрез историите на моите разказвачи. Благодаря, че ги разказахте толкова лично.


Издателство ICU, 2015

Преводачи: Невена Дишлиева-Кръстева, Нева Мичева, Кремена Михайлова, Николай Дюлгеров

Книгата в Goodreads
В други блогове: Our walls and bridges, Книголандия

 

Visitors 303671