Main menu
  • kniga.png

nadmorska visochina na lyubovta„Продължавам историите им както ми се харесва. Повече обичам да си ги намирам, да са захвърлени, безнадеждни, повредени и само аз да мога да ги поправям, да смажа механизмите им, да ги тласна, да ги разкажа. Историите се нуждаят повече от разказвачи, отколкото от участници и повече от ремонт, отколкото от окончателност. Няма готови истории, готови хора, готови са само думите, отдавна.“ (За отчуждените истории, “Надморската височина на любовта“, 2011)

Готови са думите, трябва само да ги сплетеш с особено внимание към звука. Плетение словес. Ще се получи с бабиния „Наръчник на плетивото“, ако използваш добре полирани игли, не много остри – да не разцепват преждата, да не надърпват конеца... Ако не делиш буквите и думите на удобни и неудобни, на правилни и неправилни. Ако събереш точните фонеми в морфеми, морфемите в думи, тях пък в изречения по правилата на граматиката на тъгата. Тогава непременно ще ти се получи.

„тя е новата шехерезада
с хиляда и една тишини“ („Й“ стихотворения, 2012)

в хиляда и едната си истории. Тази Шехерезада ни разказва „Пазачът на меджета“, „Амина“, „Узряване на снимката“ в „Надморската височина на любовта“, 2011. Нейните истории са рядък модел на особено трудно плетение с наметка от фолклор и фонетика, изработен с такава интуиция, че пренася в звукове фолклорните послания до нас, превръща ги в памет, понякога в красноречиво изказани многоточия...

В разказите й забелязваме особено преливане между ролите на събирача на истории, на разказвача на истории и на литературния герой в тях. Докато той странства из думите и трупа истории (събирачът), аз трупам знаци, за да откупя самотата на пазача на меджета (разказвачът герой). (Пазачът на меджета, "Надморската височина на любовта").

й е когато ги приютява всичкитеi
и ги обича с цялата си граматика на тъгата
й е когато после си тръгват щастливи
изгубените изоставените изгладнелите
а тя оставя тъгата си отворена
да могат да се връщат
да влизат нови
защото любовта е точно това й
кратко но под ударение“ („Й“ стихотворения, 2012)

Така от любов се появяват нейните истории, без значение дали са разказани в бъдеще в миналото, минало неопределено или минало предварително време. Четем и им вярваме, защото в тях откриваме универсален ключ към себе си, към минало, настояще и бъдеще. И един много специален ключ - към сърцето на детето в нас - ключова тема в новия сборник с разкази на Йорданка Белева.

в очите й
скръбта по детството
хвърля хайвера си („Й“ стихотворения, 2012)

Пунктоация на детството

В тези разкази детето се ражда като пунктоационен знак, понесено в облак от неравномерни питанки – всяка питанка е половин сърчице (вертикален разрез от сърце с капчица кръв отдолу). Когато имаш питанки, но нямаш с кого да ги събереш в цяло сърце, те се превръщат в изпитания. Изпълват се с тежестта на несподелените тайни, увисват като връзка ключета върху пръстена на ключодържател за няколко болки. Тогава детето започва да търси спасение в думите – първо ги учи - по много, а после бавно усвоява умението на опитен гъбар да отсява сред тях отровните двойници, за да си направи по-хубав ключодържател - от думи. С тях да отключва страховете и тъгите на детството и да ги пуска в истории по света. В детството има един образ, в който тъгата и болките се прегръщат с мъдростта. Няма друг като него – светлият образ на баба - като самотен Исус, който очаква своите ученици за вечернята. “Б“ като звука на детството, който умело прехвърля преградата на устните и се излива в едно гостоприемно, широко отворено “а“. При него липсва раздвоението на “м“ по кой път да хване – през носа или устата. Баба. Нейните линии на живота и на любовта са се слели в решителна права, без колебания и без отклонения. Правата линия на обичта.

Порастването

„Да се държа като голяма и същевременно само вдетинявайки се, можех да премълча всичко, дето си беше за премълчаване тогава.“ (Писма до чичо, "Ключове")

Душата на спящия е деликатна работа. Още по-деликатно става с душата на дете, тръгнала да порасва. С порасването й се налага да превключва на нови честоти, които влизат директно в пространството на подсъзнанието и подменят картините. Грубо и непоправимо. Тогава има риск да се превърне в заблудена душа, дето скита между два свята. Или да бъде изядена от други душѝ, а после да те прободе в сърцето като с нож онова първо и последно изречение, написано на нова страница: „Изядохте ми детето.“ (Внукът на човекоядката, "Ключове").

Спасението на душата е в огънчето, в огънчето е спасението й. Не бъркайте цигарите с огънчето. То е като птиците за острова на капитан Свиленов. Когато долетят, картината на острова е завършена. Огънчето не е само за пушачите, хубаво е да си имаш огънче занапред по пътя на порастването.

„Мога да бъда всякаква, защото не съм щастлива. Щастливите жени нямат въображение. Не, че съм нещастна, но имам въображение да страдам. По два часа на ден, не повече, и предимно следобед, между два и четири, когато щастливите жени си почиват. Тогава си правя кафе с много захар и докато разбърквам захарта, си измислям някакво нещастие, от кратките, но да ми стигне до четири следобед. Гледам да не се повтаря, всеки следобед да е различно, да не изхабя тъгата си. Една жена изхаби ли тъгата си, вече е наполовина жена. Виждал ли си ги – има много такива наполовина жени, с една и съща тъга си ходят цял живот.“ (Холия, “Надморската височина на любовта“, 2011)

Така детето питанка се превърна в жената Холия. Каква е вероятността това да се повтори и в
други чужди истории, ще попитате? Голяма, но сега не ми е до калкулации. Друго е важното в тази история. В историята на Педро и „сляпата Вайша“.

klyuchove„Нямало по-голяма мъка от нейната: нито с отворени очи при будните, нито със затворени при спящите.“ (Преводачът, "Ключове")

Тук е скрит ключът към силата на тези истории: в интуицията към езика, l’amour aux langues, в чистотата на звука от всяка фонема в гласа на Преводача на нейното сънуване, който я води умело по сигурен път покрай стръмните и трудно преодолими сюжети, предпазва я, доколкото може, от кошмари и неприятни завръщания, и от лоши повторения, за да достигнат накрая до съвършенството в стилистиката на изпращането. Ключът към "Ключове" се крие в безпределните умения за писане на авторката, във възможностите й с пестеливи, но добре подбрани езикови средства да предаде точното настроение на фразата, за да направи по-силно посланието си към читателя.

азбуката
лесните думи
кратките изречения
диалозите
преводи и диктовки
първи мисли на този език
преместване в него
отначало временно
после времето й отива
да полива саксии
с корените на чуждите думи
и дървета без корен

билингвизъм между жена и тъга
(„Й“ стихотворения, 2012)

Един интересен езиково завършен образ се изправя пред нас в слово и плът с цялата си тъга - концентрирана, чиста, без примеси, натрупана от събирача на истории, предадена с оригиналната стилистика на новата Шехерезада, налята в тъмните кръгове под очите на жената Холия.

„тъгата й
библиотека
хранилище на самота

когато се наситя да чета
ще я целуна и ще си отида“
(„Й“ стихотворения, 2012)

Любовта е изобилие от всичко – увод в езикознанието, хиляди тишини, списъци по образец на „Именника на българските ханове“, техники на студения грим (правила как да избегнеш правилата в гримирането), религиозни ритуали, речници на любовта (кратки и многотомни, картинни и луксозни издания) и дневник на отчуждението, завършващ с детайлно изпипана стилистика на изпращането.

роклите й
картинен речник на любовта

нощем той идва
за своите първи сто думи
(„Й“ стихотворения, 2012)

Последният разказ в „Ключове“ е шедьовърът на изпращането. Балистиката на тихото оттегляне. Траекторията на заличаването, параболите й: гордостта се изпраща в профил, тъгата с наклон, забравата е гладка. Подобно на писането изпращането е умение да нареждаш мислено по стелажите на малкото си магазинче нещата за забравяне и незабравяне. Когато се запълни, да врътнеш ключа и да го дадеш на съхранение на ЧИТАТЕЛЯ.


Още за книгата:
Култура.bg, Литернет.bg, Аз чета, Книжно, Книголандия

Visitors 286136