Main menu
  • zzkniga-s-mishka-slider4.jpg

cvetovete na ujasaВинаги подхождам с недоверие към нещо прехвалено. Поне такова бе резюмето на задната корица на книгата. Но все пак проверявам.

Действието се развива в недалечно бъдеще (книгата е издадена през 1995г.) и описва последствията от разрушаването на една комунална, социална и политическа уредба.

„Защото Хаосът е по-страшен от войната. След него идваха икономическият, демографският, социалният и духовен колапс. Свиване. Свиване. Свиване. До пълното изчезване на държавата. До превръщането й в черна дупка на картата.”

Регресията и оскотяването на човешкия индивид достигат немислими дотогава стойности. Храната се превръща в разменна монета по обективни причини.

„Миризмата, приятна или отблъскваща, нямаше никакво отношение към храната и топлината – единствените неща, които имаха смисъл в този живот.”

Когато се появи глад, ценностна система няма. Животът се превръща в надпревара за оцеляване, а човекът изчезва като такъв и става един от многото зверове, който ако не разкъсва, ще бъде разкъсан. Формират се групи, в които стадният инстинкт издига водач, а по-слабите следват волята му. Изключения е имало винаги и главният герой доцент Веселинов е един от тях. Бившият футболист и негов спътник Недев също. Двамата заедно със сина на доцента – Христо, преодоляват блокадата, в която е изпаднал големият град и водени от мисълта за по-добро бъдеще, тръгват към неизвестното да търсят спасение. Те са добронамерени и очакват същото, но както се убеждават сами, не всички са като тях.

Едно от селата по пътя се е изолирало, намирайки формула за самозадоволяване. Попадат в него и стават каторжници, но за кратко. Свободният дух е тяхна пътеводна звезда. Неговото предимство е, че не е предмет, не тежи и винаги може да бъде скрит. Освен това дава сили, вдъхва вяра, помага на волята да постига целта си. В случая чрез бягство. Бягство от изолирания остров, в който се е превърнала бившата вече държава. Игнорирана и добре пазена отвън. Ако съществува някакъв аналог в съвременния свят, може би това е Северна Корея. Но там има държава. „Цветовете на ужаса” е заглавие, точно съответстващо на съдържанието.

„Това, което прие за край, бе само една от яростните гримаси на върлуващия Хаос. А зад него се задаваше бездната на Ада.”

Стимулът е да се оцелява ден за ден и да се гони крайната точка, която е някъде зад хоризонта на неизвестното. По този път те срещат и човечни хора като Виолета, но се натъкват и на мародери като Скалните братя, бившият митничар каналджия Малинката и групата на Алексеев – последното препятствие пред прага на лелеяната свобода. Тя, обаче, е зорко охранявана от солидна ограда, в близост до която се стреля на месо. Такава ограда в миналото беше Берлинската стена. И както доказва историята, а и романа, оградата не е непреодолима. Друг е въпросът, че днешният свят продължава да създава нови стени. Успяват да избягат единствено Веселинов и синът му. Може би защото да мислиш за бъдещето и безопасността на детето си е най-добрата мотивация!

Писана е в мътните времена на промени, търсещи своето място в историята. Мрачен, но не и невъзможен сценарий за близко или далечно бъдеще, романът ни прави съпричастни на героите, кара ни да разсъждаваме, подсказва решения и дори предсказва. Да, спирането на влака с народните избраници и тяхното избиване (в книгата), слава Богу не стана при запалването на Българския Парламент!

Действието поддържа интереса на читателя в очакване какво ще се случи. И така до края. Ще кажа само, че завършва с хепиенд. И въпреки него, затваряйки последната страница, човек изпитва облекчение, че не е бил част от този сценарий. Някъде може би вече е ставало!

Visitors 324797