Main menu
  • kniga.png

omnibus saraevo„Това е измислица. Исках да я наложа като истинска история, защото по природата си всеки роман е истински. „Романистът – казва Милан Кундера – не дължи отчет никому, освен на Сервантес.“

Сто и една години след атентата в Сараево срещу Франц Фердинанд, да се срещнеш с онези лица и събития през погледа на Велибор Чолич е огромно удоволствие. Писател и журналист на свободна практика, Чолич живее във Франция и пише за няколко испански и френски списания.

Омнибус Сараево или пет глави от историята на Сараево. Балканска атмосфера и елегантна историческа мистификация, вплетени в оригинално художествено поветствование, с великолепни герои с реални исторически прототипи. С нея си припомних сладкодумието на разказвача на балкански легенди Костас Монтис в ‘Господарят Батистас и останалото‘, незабравимия мирис и вкус на балканската атмосфера от ‘Мостът на Дрина‘ на Иво Андрич, и всичко това примесено с отличителното чувство за хумор на Чолич в пресъздаването на герои и събития около атентата и последвалите две световни войни. Самият Андрич е един от героите в книгата. Авторът се концентрира изключително в изграждането на образите, кара ни да четем по израженията на лицата, с езика на тялото, приписва им чужди сентенции, донатъкмява оригинално историческия им образ.

И всичко започва с градежа на един мост. Кой друг ще да е, ако не Мостът на Дрина. Два пъти построяван – най-напред от дърво, после от камък, два пъти възстановяван – след пороя от 1971 и след обсадата през 2004. Век след онези събития атмосферата на Сараево е съживена не само с образи, но и с емблематичните исторически места - Латинският мост (Мостът на Дрина) и Съветът (по-късно Национална библиотека на Босна и Херцеговина, опожарена от снаряд по време на обсадата на града през 1992).

След встъпителната първа глава, посветена на моста, втората е логично отредена на атентата. Две тайни организации се намесват в разказа - ‘Черната ръка‘ на полковник Апис и ‘Млада Босна‘, свързвана с имената на Гаврило Принцип и кой още? – Иво Андрич, писателят с мрак в очите. Ето как студентът Андрич първо се упражнява в политика, а после се превръща в разказвач, който търси из Голямата история навеки изгубения в нея човек.

Цяла глава е посветена на Хагадата на Сараево (сборник от еврейски текстове и молитви), оцеляла след щателното гестаповско издирване на капитан Ернст Розенбаум и жестокия фелдфебел Кунц по време на Втората световна война, но унищожена от пожара в Библиотеката, където се е съхранявала след войните. Така се запознаваме с тримата й спасители, които прокарват хронологично историческа нишка от атентата до края на двете световни войни – равинът Барух Абрамович (убит от рикоширал куршум по време на атентата), равинът Дауд Коен (не отронил и дума при жестоките изтезания на фелдфебел Кунц) и имамът Мехмед Коркут – мъдрият й спасител. За да допълни разноликия образ на Босна и Херцеговина, писателят намесва и още двама свидетели на атентата: един католически свещеник - Иван Латинович (в живота си проумява две неща: жената е лъжичка мед, заплатена с три ведра горчивина и Бог е един-единствен за всичко и за всеки) и един ходжа - Илдан Диздаревич (който добре знае, че кръвта на един води до кръвта на много във война или революция). Главата с историята на Националната библиотека на Босна разказва и за съдбата на нейния архитект Александър Витек, човек със „сърце в облаците и дървени (шахматни) фигурки в главата.“ Книгата завършва с типично балканска мистична история - тази на дядото на Велибор Чолич, наричан още босненския Мюнхаузен, убит и възкръснал във времената на Първата световна война, толкова трудни и героични, че по думите на четвъртата му жена Ана „човек дори умрял, продължаваше да живее‘.

Сред тези мъжки имена, липсва нещо важно и това е образът на жената, който допълва книгата с романтично очарование. Балканската жена, с хубава снага, бели ръце и омайващи тъмни очи. Кой ли може да й устои? Казаното за нея се събира накратко в едно изречение: „Мъжът съблазнява, а жената избира“.

Изключителният предговор на проф. Евгения Иванова ме залепи за книгата без никакви колебания. По удоволствието, което ми достави, мога да го сравня с този на Яна Букова в ‘Кого живея?‘ на Костас Монтис. Хубава книжка на издателство ‘Изток-запад‘ с плътни страници и приятен за окото шрифт, в превод от френски на Илияна Очкова. Настоятелно препоръчвам.

Издателство Изток-запад, 2015
Превод: Илияна Очкова

Книгата в Goodreads

 

Visitors 324714