Main menu
  • kniga.png

spomeni zad ogradataТова са двадесет и девет от десетките непознатите софийски истории, събрани от журналистката Искра Ценкова за рубриката „Градът“ на списание „Тема“ след 2004 година. Спомени за къщи и хора, защото „къщите са като хората – имат душа и физическо тяло, измито лице за пред другите и често неглижиран гръб, скрит от очите на минувачите.“ Историите на известни с архитектурата си и на незабележими в обикновеността си софийски сгради, зад чиято ограда остават несподелени спомените за бележити личности от културната история на България след Освобождението до 1944г. Неслучайно те спират там - до оградата на тази знакова за историята ни година, след която времето бавно умъртвява красотата на старата архитектура, а идеологията отмъстително препъва следвъзрожденския устрем на българската култура.

„Страшни неща щели да стават след като комунистите вземат властта...“

В ‚Азбучника‘ на Райко Алексиев срещу буквата ‚Б‘ пише: „България – математическо уравнение с много неизвестни в миналото и много неизвестни в бъдещето.“ Но сега няма да говорим за това, защото тези истории са добронамерени и светли, разказани са увлекателно, умно и стоплящо. Зад тях се крият паметни срещи и лични разговори с живи наследници и близки приятели на личностите, за които разказват. И безброй часове ровене из архивите на библиотеки и музеи, услужливо спестени на любознателните към темата читатели.

Такива са те, непознатите истории с точни софийски адреси за Ангел Сладкаров – основоположник на професионалното ни оперетно изкуство, примата Мими Балканска, Йозеф Шмаха – първият директор на Народния театър, Елисавета Консулова – основателка на първия ни куклен театър, колосалните Владимир Трандафилов и Кръстьо Сарафов, писателите Йордан Йовков, Анна Каменова, Змей Горянин, поетите Емануил Попдимитров, Сирак Скитник, критикът Боян Пенев и академикът Михаил Арнаудов, композиторът Петко Стайнов, езиковедът Александър Балан, художниците Райко Алексиев (Фра Дяволо) и ючбунарецът Александър Жендов, публицистът Симеон Радев, архитекти, министри и генерали от царското обкръжение. Наред с тези личности в историите се намесват и добре познатите ни имена на Елин Пелин, Яворов и Лора, неустоимите Леда и Багряна, Георги Рупчев, Илия Бешков, Пенчо Славейков, Христо Смирненски. Появява се Клубът на жените писателки, който успява, било и за кратко, да помири на чаша ароматен чай враждуващите кръгове „Хиперион“ и „Златорог“.

Това, което обединява всички тези истории е духът на българския модернизъм от първата половина на 20-ти век. Кръстосвайки житейските пътища на бележити личности от онова време чрез срещите им в някоя бохемска кръчма или в нечий буржоазен дом, те осветяват лицата им в позната и непозната нам светлина и опаметяват поколенията, възкресявайки духа на софийския културен живот в царска България. В тях любовта очаквано и естествено досипва от поетиката на символизма и отприщва силата и свободата на духа да я търси, открива, брани и разкрива на света с всички средства на изкуството. Понякога припламва тайно или явно между някои от героите в книгата.

Сред неочакваните за мен истории бе „Забранената любов“ на улица „Янтра6 между Петър Нейков и Яворовата Лора, сред най-любимите – Йовковият „Живот без празници“ на улица „Авицена6, Райко Алексиевия „Щурец в окото“, адресиран до бул. „Цар Освободител33 и, разбира се, Сирак Скитник от ул. „Борова гора28 с „Рапсодия в синьо“. Безспорно разтърсваща е онази на най-достолепната къща, фотографирана в книгата – домът на Сърмаджиеви на улица „Кракра16, който крие в тайниците си накити с бисери, изумруди и рубини и сподавя в мазетата си писъците и стоновете на арестантите в Окръжното управление на Народната милиция.

Тъкмо в нея настойчиво се прокрадват мрачни предчувствия за онова, което ще се случи след 1944г. с много от героите в тези истории. Понякога книгата прескача отвъд оградата на тази пределна година, за да ни разкаже накратко как някои от тях биват реабилитирани, а други умират в забвение и нищета така, както някои от къщите са реставрирани, а други – забравени, неугледни и сиви, проскърцват в разруха. И още нещо, всички тези истории настоятелно ни припомнят как Народното строителство реши острия жилищен проблем след 1944 година. Днес от нас зависи тези автентични домове на паметта да продължава да ги има, за да опазят живи още дълго спомените зад оградата си.

Чудесни истории, които с благи думи пробуждат паметта ни. Трябва да ги чуете. Адмирации за избора на издателство „Авлига“.

Visitors 317549