Main menu
  • kniga.png

sindromat-portnoy-rot-colibriРоман, в който сексът е атрактивен и оригинален декор за интерпретация на глобални проблеми, направена през призмата на 50-те години в американското общество. Те са заложени в развитието на съвременното ни модерно общество и техните многообразни проекции се наблюдават и днес, в началото на 21 век.

Всъщност темите и някои от основните герои са първообрази на по-късния роман „Възмущение” (2008). Срещаме ги като прототипи и в романа „Свобода” на Джонатан Франзен. Образи на родители и деца, изгубили усещане за тънката граница между любов и обсебване. Софи Кински (майката) е умна и амбициозна еврейка, която може да направи и постигне всичко, ако реши. Мистър Застрахователен Агент (бащата) – усърден и потиснат човечец, погълнат от великата мисия да осигурява прехраната на семейството, преследвайки със счетоводна книга под мишница негрите от крайните квартали.

Взаимното разочарование между родители и деца е много силна теза, развита почти през целия роман. Родителите – вечно недоволни, изискващи, натякващи и наказващи за незначителни „прегрешения”. Децата - усърдни в своето страние да им угодят до момента на осъзнаване на разочарованието си и на бунта срещу родителите, който обикновено съвпада с възрастта на юношеството. Същите тези родители, към които в детството си са били болезнено пристрастени.

Както при повечето момчета я има физическата привързаност към майката, която „някога е била високо, стройно момиче, което в училище момчетата наричали „Рижата”. Когато бях девет-десет годишен, направо бях пощурял по дневника й от онова време.”

„Ах, тези чорапи. Изминали са повече от 25 години, но мами продължава да закопчава жартиерите пред малкото си момченце. Въпреки че сега то поема върху себе си отговорността да гледа настрани, когато тя запрята поли – го върши не само заради собственото си душевно спокойствие. Това е истината – гледам настрани не само заради себе си, но и заради оня нещастник - баща ми.”

Прословутият Едипов комплекс, който ще повлече безпощадно след себе си комплекса за малоценност и сексуалния фетишизъм.

И този баща! Който не може да бъде пример за сина си. „Дай ми мъжество! Вдъхни ми смелост! Дай ми сила! Направи ме мъж!”
„Но това, което той ми предлагаше, аз не исках, а онова, което исках, той не можеше да ми предложи.”

Майката е блестящ пример за психични деформации, нанесени върху личността на жената от една популярна професия - на домакинята. Тази неблагодарна, обсебваща обществена функция, за която жената често няма нужното призвание или твърде много от необходимата амбиция. Професия, която опустошава лични животи и разбива човешки съдби. И която логично води до нов пик в настървеността за еманципация на жената през 60-70 години на 20 век. И до един още по-краен през 90-те, особено у нас, в България. Дали обаче жената се чувства по-уютно в новото си призвание, силно се съмнявам. Обикновено крайностите не раждат нищо повече от уродливи форми.

Нежеланието на момчето да яде се наказва със страха от заплашително вдигнатия нож в ръката на майката, малките провинения със заключване навън и с „не те обичам повече, не обичам деца, които се държат така”.

„...какво им има на тези еврейски родители, какво им беше, че можеха да ни накарат, нас, малките еврейчета, да вярваме, че от една страна, сме принцове, неповторими като еднорога, гении и таланти като никои други деца, спасители и направо великолепни, а от друга – тъпи, необразовани, безпомощни, егоистични, гадни дребни говна, малки неблагодарници.”

Постепенно взаимоотношенията дете - родители прераства във взаимна непоносимост, в невъзможност да се измъкнеш от родителското обсебване и в открит бунт срещу техния свят.

„Ужас изпълваще цялото ми същество! Имаше ли нещо в техния свят, откъдето да не дебне заплаха, да не плъпват микроби, да не наднича опасност? О, къде бяха удоволствието, смелостта, честността? Кой натъпка тия родители със страх от живота!”

Ето го основният проблем на младия човек – свободата. Той не е свободен! Няма как родители, живеещи в страх, да отгледат свободен човек. Толкова актуален и до днес особено у нас, където страхът, акумулиран в годините, се влива в страха от новото време. Когато към това добавим своите предразсъдъци като жертви на един изкривен социален модел, отприщваме порои, непосилни за овладяване. Можем ли да научим децата си да бъдат свободни, когато ние не познаваме свободата?

Темата за сексуалната революция се преплита с темата за бунта и революциите въобще и логично идва да разчупи нови табута, в които се е окопал човешкият страх. Бунтът на личността по традиция е опустошителен и стига до крайности. Това е поредното бягство в свят, в който ти и родителите ти нямате общи допирни точки. Бягство с цел спасение.

Бунтът на младия човек е разрушителен, най-вече за самия него, и очарователен в своята незрялост и самоирония. „Белязан съм от главата до петите като пътна карта с моите комплекси.”

В тази си безпомощност той търси подкрепа сред себеподобните, но по презумпция бунтарите са самотници. „Защо се предаде Хеши? Трябва ли и аз да го сторя? Но как бих могъл като при това остана „верен на себе си”? Е, защо просто да не опитам? Направи опит, пич! Не бъди толкова верен на себе си поне половин час!”

И постепенно всичко това се превръща в заболяване, диагностицирано за лечение. „Какви объркани години! И кога ли ще свършат? Моля ви, бихте ли ми посочили някаква дата! Кога ще се излекувам от това, което ми има!”

Няма приятели в това общество на евреи срещу гои, в което противопоставеностите се привличат. Евреите мечтаят за шикси, а те, от своя страна, за еврейски момчета. Едно противопоставяне на консервативните, губещи смисъла си традиции на еврейското семейство срещу изпразнената символика в американското християнско семейство.

Съвсем естествено към това е добавен атеизъм, богохулство и щипка ирония към социалното равенство и „правата на човека, такива, каквито са гарантирани в Съветския съюз за всички хора, без разлика на раса, религия и цвят на кожата”. Виждам скептични усмивки по лицата.

Копнежът по различното, забраненото е толкова характерен за младостта, че може да разбърка от всичко написано дотук еротоманен сюжетен микс с алогична развръзка, в която главният герой се разкъсва истерично между две антиподни личности – тази на безупречното, добре възпитано еврейско момченце и тази на сексуален перверзник, чието въображение може да стигне до Z и оттатък, герой на „Най-разпространената форма на деградация в половия живот": „Когато такива хора обичат, им липсва желание, а когато имат желание, не могат да обичат.”

„Тишина. В която се чудим какво ли правят двама толкова различни люде на едно място.”

Има толкова тишина между крясъците на този роман, толкова, колкото всеки може да отдели, за да премисли след като затвори страниците му. Със сигурност за някои той ще си остане просто „най-скандалната и забавна книга за секса”, която някога са прочели.


Издателство Колибри, 2013
Превод: Мария Емилова

Книгата в Goodreads
В други блогове: Изумен

 

Visitors 325039