Main menu
  • kniga.png

Пbuloto-martin-marinov-deja-bookоръчах веднага, разбира се, първите две книги на издателство „Deja Book”. Шантави колекционерски страсти :) 
Действително си е голяма отговорност да оправдаеш читателската любов, но аз им вярвам на тези млади люде. Ще се справят, дори ако разчитат само на интуицията си на книговлюбени.

Честно казано, не възнамерявах да чета веднага „Булото”, за да не влизам в пика от ревюта на книжни блогъри и почитатели. Просто след като я вдъхнах, прочетох предговора на Христо Блажев и лекичко разгърнах първите страници. Е, нямах късмет. Тези няколко страници - своеобразно въведение на истински разказвач, ме завлякоха. Върнаха ме в детството, когато с любопитство поглъщах благите разкази на стари хора. Седях и слушах, жадно запечатвайки изражението на лицето, ръцете, дългите паузи, наситени с нетърпение, тайнство и просто изказана мъдрост.

Такива са страниците за живота и съдбата на хората в Делиормана, с кратка и блага фраза. В тях диалогът (особено с Исинаа) е истински, непринуден. Имам усещането, че разказвачът е различен от този, който присъства на срещата с жената в червеното палто, на някои от диалозите с Мария и случките в редакцията. Тези епизоди ми звучат неискрено, излишно наперено и ненужно. В тях изгубих удоволствието от четенето. Сякаш разказвачът се е разсеял, нахвърлил е щрихи на теми, забравил ги е и са останали като излишен декор.

Бай Рамадан Рангел ага би казал тук: „Колко малко могат да казват думите.”

Трагедията на турците от онази 1989 е страшна. Тези от нас, които не са били близо до събитията покрай приятели или разкази на преживели, трудно са я усетили. Това е човешка трагедия на вярата. Вяра не точно в Господ или Аллах, вяра в правото да изминеш отредения си човешки път по свой достоен начин. В книгата личните измерения на мъката са разтърсващи. И ако някой търси достоверност и исторически факти, нека ги потърси другаде.

„Мисля си, че една история дето се разказва, може да е по-вярна от същата, която се е случила....”

Тази книга е лична, егоцентрирана в сърцето на Делиормана. Силата й е в разказването. За мълчанието на хора със зеници сухи като кладенец, в който никога не е имало вода. За обезумелия поход на стадото. За завръщането и откровението. Дори не толкова за любовта. За мен тя остана някак студена, чужда, нелична. Странно.

Ето в това открих силата на „Булото”. Към нея добавям вълнуващия предговор на Блажев, естетическа наслада при съприкосновение с книгата - оптимално съотношение на размер и стил на шрифта, което доставя едновременно удоволствие и отмора за уморените очи на книгопоглъщащите.

„В Делиормана – котило на непоклатими нрави и навици, – мрачен и зловещ като картина на безумен художник, светът е различен. В единствено число и сегашно време. Без минало и бъдеще, само настояще. С анадолски бит и кюрдски обичаи, без календар и часовник, тази живот прилича на бронзова монета, излязла от употреба. Прост и ясен като вторник срещу сряда. Като зима след есен, като радост след мъка.”


Издателство Deja Book, 2014

Книгата в Goodreads
В други блогове: Книголандия, Книжно: на по книга, две

 

Visitors 324797