Main menu
  • kniga.png

stariat-kral-i-negovoto-izgnanie-geiger-colibri‘Единственото, което ни остава, застанали лице в лице с неизбежното поражение, наречено живот, е да се опитаме да го разберем.’ Милан Кундера

Точно това се опитва да направи с нас тази книга. Помага ни да прозрем смисъла в ‘изтичането на времето”, което обичайно наричаме живот.

„Изтичането на времето? Напълно ми е безразлично дали тече бързо или бавно. Не съм придирчив за тия неща.” Думи на старец, оплетен в болестта, липсите и нищоправенето си.

Просто и честно написан, дълбоко трогателен разказ за живота на възрастен човек, роден през 20-те години на миналия век в Германия, в който се вплитат истории от детството, първата световна война и живота на провинциално немско семейство, разказани през очите на неговия син – писател.

Книга за изгубената и намерена връзка между баща и син, за солидарността на поколенията и важността на порива да опознаеш близките си и да видиш света през техните очи. Болестта Алцхаймер като състояние на обществото ни, което се опитва да продължи напред сред руините на традиционните опори – семейство, религия, политики, идеологии, родина.

„Просто всичко свърши. Мога да се радвам, когато на другите нещо им се удаде. Но моите пера, те вече са оскубани.”

Книга, в която старостта е като пейзаж след изгубена битка, а дните на човека са като тревата и „няколко орхидеи между тях.” Старостта е чакане на „някоя малка гара в Сибир, на много километри разстояние от най-близкото селище, висиш там и чоплиш слънчогледови семки. Все някога влакът ще пристигне.”

Но, в която разказването събира и връща обратно изчезналите неща. И ни помага да открием смисъла им. Да оценим достойнството на старостта и стойността на мълчаливо предадените житейски уроци.

„Казват, че който чака достатъчно дълго, той може да стане крал.”


Издателство Колибри, 2013
Превод: Жанина Драгостинова

Книгата в Goodreads

 

Visitors 324797