Main menu
  • travel-slider.jpg

az miraМалко впечатления от пътуването ни до Париж. Тъй като дестинацията е доста популярна, ще спестя детайлите на пътеписа. Кратка и полезна информация за най-често посещаваните забележителности може да намерите в един от любимите ми сайтове за пътешественици.

В представите ни около Париж все още витае духът на романтизма на 19 век, вдъхновил творбите на десетки хора на изкуството. Някои мои приятели остават завинаги влюбени в този град, при други любовта идва бавно с всяко следващо посещение, а понякога отстъпва място на разочарованието.

Париж впечатлява с архитектурата на сградите и с богатството на историческите си и културни забележителности. Можеш да обикаляш с дни улиците на Монмартър и Монпарнас, да се разхождаш по Сена и островите или по Шанз-Елизе, да бродиш упорито в желанието да посетиш поне обектите, намиращи се в сърцето му (1 -10 (19) арондисман) и пак да не успееш да видиш всичко, отбелязано на картата. Не е и нужно. Ако не си се влюбил в този град от пръв поглед, не бива да бързаш, за да не се разминеш с любовта към него. Екскурзиите са първите кратки погледи, в които припламват искрици на очарование или разочарование от образа на туристически Париж.

За съжаление ползите от глобализацията не могат да компенсират загубата на идентичност в модерната ни цивилизация. Превърнати в значителен източник за запълване на френската хазна с всички необратими последствия от това, някои от пулярните туристически обекти почти са изгубили френското си очарование.

Разхождайки се из Париж, попаднах на места, които ми напомниха за България и ме караха да се чувствам огорчена и тъжна, че и Париж допуска това. Бедността и образованието си остават глобални проблеми и липсата на воля за тяхното решаване ще ни връща все по-често към уроците на Френската революция в световен мащаб.

За да опознаеш истински Париж, трябва да надникнеш зад красивата му фасада, в малките улички във вътрешността и да се потопиш на спокойствие в неговата атмосфера. Там е скрито очарованието - в неоживените кътчета, където тихо да приседнеш, наблюдаваш, слушаш и дишаш Париж. В малките улички на Монмартър, квартал Маре или Латинския квартал, из островите Сен Луи и дьо ла Сите; в Люксембургската градина и по-малките паркове като Монсо или градинката на Храма, в някоя книжарница, закътано магазинче или кафене извън оживлението на туристическите булеварди, далеч от шумните тълпи туристи. Там, където и французите обичат да си почиват и да четат книги – по бреговете на Сена, градините на Атлантика, градината Вилман, парковете Бют-Шомон и Белвил, ботаническата градина.

Но Париж си има и друг живот, който туристът трудно може да опознае добре. И едва ли има желание и кураж за това.

“Не познавам друг град, чието сърце да е до такава степен откъснато от неговите крайници”, споделя Ричард Роджърс, дизайнер на центъра за съвременно изкуство в Париж “Помпиду“, който съвместно с Жан Нувел и Кристиан дьо Порзампар прие отправеното през 2009 от Саркози предизвикателство за модернизиране на най-бедните предградия на Париж.

По щастливо стечение на обстоятелствата, завръщайки се в България, попаднах на току-що издадения на български роман на Гайто Газданов Пътища в нощта“, който успя в точния момент да подреди противоречивите ми впечатления от това пътуване. В него красотата на архитектурата, с която първо те пленява този град, отстъпи място на тъмните улици на нощен Париж, а светът на френските крале бе заменен от този на бедняци и емигранти. В много от романите си класиците на 19 век като Юго, Зола, Мопасан или Йожен Сю описват този Париж. Бихте могли да добавите и романа на Газданов към тях, за да допълните образа на този град и през погледа на един емигрант. Така е, книгите винаги ни спасяват накрая.

Малко снимки из пъстрия туристически живот:

Казват, че Париж това е Франция. Не мисля. Френският прованс е друго нещо. Въпрос на гледна точка, предпочитание и въображение.

Гренобл, Анеси и околностите:

И накрая чуйте това: 'Sous le ciel de Paris' Zaz
Ето това е Париж.

 

Visitors 324714