Main menu
  • kniga.png

modiano-svatbeno-pateshestvieТворчеството на Модиано е белязано от минимализма, интроспекцията и автофикцията. Дори да сме прочели само няколко от неговите 28 романа, не ще ни бъде трудно да откроим две повтарящи се теми - бягство и преследване. Книгите му са меланхолично пътешествие по следите на изгубени хора, случки и спомени по улиците на Париж от средата на миналия век. Тези две теми, така характерни за детективски роман или трилър, в романите на Модиано имат различни интерпретации, изградени около две конкретни сюжетни линии. Първата, преследването на евреи от нацисти по време на Окупацията, и втората, бягство на автора от реалността в обсебващо преследване на идентичност. Търсене на документи, факти и знаци, които да възстановят паметта на разказвача за съдбата на героите и по-скоро да изградят наново по-пълнокръвни образи от онези, избледнели в миналото и анонимността на войната. Но много често неизказаното в романите на Модиано е по-красноречиво от написаното. Романите му носят едно характерно и лесно разпознаваемо носталгично-меланхолично звучене.

А в тези два романа читателят често се изкушава да попълни белите петна във фабулата около бягството на Дора Брюгер с преживяванията на младата Ингрид в „Сватбено пътешествие“. В „Дора Брюгер“ авторът загатва за съществуваща връзка между романите, тъй като „Сватбено пътешествие“(1990) е издаден по време, когато писателят вече работи върху книгата „Дора Брюдер“ (1997). Едно своеобразно бягство от единия в другия роман. В тях Модиано често провокира читателя чрез смяна на позициите на автор и разказвач като ту ги сближава, ту дистанцира и смущава опита му да отдели биографичната от художествената им стойност.

И въпреки старанието ми да остана читател - модел признавам, че на няколко пъти силно се изкушавах да проверя упоменати улици и маршрути в карти на Париж.

„Улица „Аршив“, улица „Бретан“, улица „Фий-Дьо-Калверн“, после нагоре по „Оберкампф“, (...) надясно по улица Пирене. Улица „Менилмонтан“.“

В тези трудни моменти на помощ идват героите на Модиано, чиито лица носят отпечатъка на миналото, но запазват пълно мълчание, защото „това, че светът ги е забравил, им е абсолютно безразлично.“ И „тогава остава само главното: празнотите, мълчанията, паузите.“ И читателят интуитивно усеща това.

Играейки с читателя, авторът включва множество ретроспекции и скокове във времето, които подсилват внушението за неизвестност и предизвикват противоположна реакция като пораждат усещане за вечност и непреходност.

Dora-Bryuder-Modiano„Всички ние се въртим по едни и същи места, но по различно време и въпреки разстоянието в годините в края на краищата отново се срещаме.“ (Сватбено пътешествие)

„Казват, че бягството е зов за помощ и понякога форма на самоубийство. Въпреки това изпитвате мимолетно усещане за вечност. Прекъснали сте връзките не само със света, но и с времето.“ (Дора Брюнер)

Смяната на глаголното време на места в поветствованието улеснява дистанцирането на автора от разказвача и засилва внушението за нереалност.

„Следващата седмица полицията ще прави проверки във всички хотели на Ривиерата.

Някаква котка се шмугнала през открехнатата врата на една класна стая, прекосила покритата галерия и се наместила на слънце. Песента на щурците не спирала.“ (Сватбено пътешествие)

В романите на Модиано непрекъснато се сблъскваме с натрапчивото усещане за бягство от реалността и обръщане към миналото в опитда се открие идентичност.

„Не бива да се забравят и всичките тези пътувания, които бих предприемал не за да задоволя любознателността си или заради призванието ми на изследовател, а по-скоро за да избягам. Целият ми живот е едно бягство.“ (Сватбено пътешествие)

Търсенето на лична идентичност е основна тема в романа „Улица ‘Тъмните магазинчета‘“. В него писателят сякаш прави опит да пренапише своята биография в едно детективско преследване на свидетели, снимки и документи, което включва малко повече герои и фабулни случки. А романът „Кучешко потекло“ доказва колко много биографични факти са втъкани в художествената измислица на книгите му.

Това се запечата в съзнанието ми след повторна среща с романите на Модиано. В тях не търсете ярки образи и оригиналност на сюжета, защото ще останете разочаровани. По-скоро се насладете на това приглушено, бавно и меланхолично поветствование, в което се откроява една-единствената писателска амбиция - да ни накара да почувстваме „очарованието на няколкото часа, прекарани вечер между осем и полунощ“ по улиците на Париж.

Книгата в Goodreads
В други блогове: КнижноКнижен Петър,  Библиотеката

Нобеловата реч на Патрик Модиано в Култура.бг

 

Visitors 325038